|
Глам, изчетох цялата тема.
С повечето съвети, които са ти дали момичетата преди мен съм съгласна.
Не бих искала да се повтарям.
Само не знам...оставам с впечатлението,че сте организирали това ти и мъжа ти с цел да се събере родата , но..по различни причини. (предварително не сте го изкоментирали и не сте решили кой какво и как....)
Значи..за избора на място- спор няма. ГОЛЯМА грешка. С бебе пътувам винаги и навсякъде, като спазвам няколко основни правила:
1. НАВСЯКЪДЕ ходя с бебешка кошарка, освен, ако предварително не са ми казали,че във въпросния хотел предлагат и не съм уговорила да има в стаята.
2. Лекарства се носят както за бебе, така и за мен и за таткото..(за всички присъстващи)..Хомеопатичните са просто задължително в чантата ми дори в София.., както и лейкопласта и пудрата за рани и отскоро риванол -мас..
3. Бебешките бурканчета с храна са задължителен аксесоар, дори когато се знае,че ще готвя там, или,че има какво да яде..(поне няколко резервни..)
4. Памперсите..нямам какво да обяснявам- още нося, макар да сме с гащи вече..
5. Собствена възглавничка,одеалце и любими играчки, книжки и..каквото се сетиш на бебе..
6. Гърне
7. Ножички, сапун за баня бебешки, хавлийкки за баня и т.н..- дори и да преценя,че бебе няма да го къпя поради някакви си свои съображения..
8. ПЕЧКА- духалка.. (Задължително стои в колата , като пътуваме през пролет, есен и зима...дори към скъп хотел)
9.Бейбифон
10..
Абе..няма какво да пиша..то е ясно,че всичко нужно и ненужно, което може да потрявба се взима...И аз слушам мрънкане за многто багаж, но..сама си го подреждам в колата и..понеже не нося нищо на ръка (а и не ангажирам никой друг в носенето)..няма проблем...
..
Обаче..освен дето не сте се разбрали кой с какви очаквания тръгва и какви намерения има, ТИ си допуснала основна грешка в очакванията си.
Значи..предполагам,че си се включила най-благородно в организирането на подобна среща с идеята да се запознаят баба и дядо с внучето,д аму се порадват, да те видят, да те оценят и..да те признаят за член на фамилията, макар и без брак...(до тук- нищо лошо)
Обаче...си допуснала куп грешки в пътя си към това..
Съпругът ти пък..изобщо не се е замислил да те представя в обществото..След като си се заела с организацията е разчитал,че ще се справиш и със собственото си представяне пред родата..(моя бивш мъж беше същия..- просто си има такива хора..)Но..вината не е негова от това,че идеята ти се е провалила..
Права е ХХЛ..
И предходния път потроших доста нерви, но този път пак се навих.
... ако все пак решиш да се навиеш и трети път, си вземи сериозни мерки нещата да се получат, защото...реално, само ти не си успяла да се впишеш в обстановката..
Верно,че детенце е много малко, но пък...си могла да подходиш по друг начин.
Важно е в крайна сметка желанието.
Аз бих постъпила така:
Отиваме на място, което не познавам и не е подходящо за детето (случи ми се веднъж на Нова година и то, защото се навих да си оставя бебешката кошара , тъй като след въпросното място, щяхме да ходим във Велинград, където има такава екстра..)
Обаче..отиваме да празнуваме с приятели на мъжа (с който също нямаме брак) и.. имаше доста общи неща в организацията, но пък...изобщо не се усети проблем
Значи..настаняваш детето и гледаш да свикне с обстановката..Ако се налага пропускаш някое предварително събитие с родата..
За "важното мероприятие" (в случая вечерята) се появяваш в целия си блясък и детенцето също...- нахранено, облечено, усмихнато...
Раздаваш усмивки и поздравяваш всички. Радваш им се, питаш кой как се е настанил и съответно обясняваш колко се радваш,че ги виждаш всички заедно..
Като стане по-запушено, отколкото можеш д апонесеш (аз също не пуша), казваш:"Извинете ни, ние отиваме да се занимаваме с бебешките си неща, защото режима на бабка не позволява да останем повече. Много ни беше приятно." Целуваш демонстративно смаяния татко, пожелаваш му лека нощ от името на бебка и...добавяш мило,че ако успееш ще се появиш по-късно, като я приспиш..(ако бейбифона има достатъчен обхват)
След това се оттегляш с усмивка, колкот ои да ти се иска тати да дойде с вас..(ей това не го схванах, за какво ти е, след като си се оправяте прекрасно двете според теб..- за да покажеш народата,колко е загрижен той за нея ли?)
ТА..ако можеш по-късно се появяваш сияеща, казваш,че малкото ангелче спи и..продължаваш да раздаваш усмивки (основно на съпруга) дори да ти се струва,че не е бил достатъчно мил...или,че не те забелязва(което при такива срещи е разбираемо). След което , като ти досадят роднините, ако усетиш,че е удачно, нашепваш в ушето на любимия нещо мило и подканващо...с обещание за повече удоволствия в спалнята, отколкото на масата и...ако откликне..си тръгвате загадъчно ухилени..
Ако пък сте домакини..се налага да стоите до последно..
На другия ден..Хм..болна, здрава..- уговорката си е уговорка. Ако си искала внимание , е трябвало сутринта, като не се чувстваш добре да предупредиш съпруга: "Не ми е добре. Съжалявам,че точно днес трябва се налага да ни оставиш с малакта за да заведеш родителите си до село, но..моля те, имам молба само да не се бавите много. Постарй се да приключите по-рано и най-късно в 17ч да си дойдеш за да ме отмениш за малко ."
Ако при така поставен въпрос закъснее...може и да се поцупиш...макар, че...едва ли ще е по негова вина закъснението..
За втората вечеря...- знаеш сценария..Ако не ти е добре- извиняваш се ,че не се чувстваш добре и пожелаваш приятна вечеря на всички..Помолваш учтиво тати да дойде да приспи бебе (ако го прави понякога и вярваш,че ще се справи без теб) и..се извиняваш предварително на всички,че ще се наложи д аим го отнемеш за известно време, но..не се чувстваш добре и в състояние сама да се справиш..
За ходенето до разкопките...направо си се изсилила..
И аз бих взела кенгуруто за да се кача наравно с всички, (и бих го връчила на гордия тати да се покаже колко добре се справя) пък..ако съм декларирала,че не ми е добре...щях да се придържам към версията и..да не се фръцкам после по баирите да покажа,че е техен ред да ме чакат и да им натрия носовете, колко по-бързо е можело да слязат..
Това са били последните им минути заедно..Нормално е да не бързат..
Ако ти е било скучно..проблема не е бил техен..
..
Като цяло, мисля,че имаш върху какво да помислиш..
И..най-важното е да се огледаш в теб..и да видиш какви са ти очакванията към точно този мъж..
Друг е въпроса,че самия мъж, може и да е много читав, но..има различни представи за семейство от теб..(или ти не му даваш друга възможност)..
Помисли добре и върху това ЗАЩО се справяш с всичко сама..и..гледай да не се справяш толкова добре..и толкова сама...
Прехвърли малко ежедневна работа и ангажименти и отговорности на мъжа, защотоо.......аз от такова справяне сама сега съм тук...А иначе се обичахме..и още си се обичаме..
Та...не казвам ,че си лигла..Тъкмо обратното..Но не постъпваш стратегически и в дългосрочен план ще си доведеш неприятности, както си тръгнала..
..
|