|
Честно казано не можах да преценя темата оф топик ли е или не. Ако мод - дамите преценят да я офнат.
Ще ви разкажа кратко (доколкото успея) една история, пък вие ако желаете, да ми дадете вашата гледна точка. Наистина имам нужда от странично мнение, защото аз със сигурност не успявам да бъда обективна, едно, че още ми ври отвътре, второ, че за съжаление съм мнителна по принцип и съм склонна да се засягам силно от неща, които други хора биха счели за дреболия.
Първо за кавичките горе - те са защото става въпрос за хора, които на мен всъщност никакви не са ми - нито по кръвна линия, нито по сватовство. Роднини са на детето ми. Та откак се роди въпросното дете с баща му правим втори опит за "семейни" сбирки - т.е. родители, братя, деца и от негова и моя страна. И предходния път потроших доста нерви, но този път пак се навих. Идеята беше да идем всички на един язовир в родопите за почвините дни. Идеята беше наша, ние я и организирахме (и финансирахме в основна степен). И моето и неговото семейство живеят извън София, така че нито аз съм особено близка с родителите му, нито той с моите. Този път моето семейство не участва. Така, че дигаме се с 9 месечно бебе, по-голямото дете на мъжа ми и отиваме на въпросния язовир. Родителите и брат му идват от другия край на България. тъй като баща му е от този край, предварително беше уговорено, че ще го заведат едниия ден до родното му село. Това беше предварително ясно и аз се бях съгласила.
Грижите започнаха от първия момент. хотела се оказа абсълютно непригоден за бебе - само стълби, няма асансьор, околността още се застроява, повечето с черен път, по единствения асфалтиран път се движат постоянно коли. За да влезеш в хотела или в стаята(Іви етаж), количката се пренася през два етажа стълби. Мъкнех и сама, не невъзможно, но трудно. Няма и бебешка кошара, така, че за да я оставиш сама, бебе се връзва в количката (иначе все пада от някъде)
Вечерта излизаме да вечеряме. Беба не е свикнала на шум и цигари. Все пак възрастните преценяват, че "навън щяло да стане студено" и въпреки очевидното ми несъгласие се сяда вътре (при отворена врата през 80% от времето). Така че, бяхме на студено, на цигари и шум. Само да вметна (първо проява на параноя, други следват), че като е със семейството си моя мъж се променя. вечеряме квото вечеряме става 9 - бебе по принцип в 8.30 трябва да екъпана и в леглото. казвам - хайде ние да тръгваме(повечето са се наяли). Отговор -чакай, някой може да иска десерт. пита, никой не му реагира. Бебе почва да хленчи. Повтарям искането. Отново въпрос към другите за десерт, този път се отговаря, че никой не иска, преминаваме към плащане на сметка. Накрая тъй като продължих да настоявам, тръгваме (честно - не виждах проблема другите да си стоят колкото си искат). Тръгваме към хотела и навън обидено ми се заявява, че съм постъпила много неучтиво, настоявайки да си тръгна . Втрещих се и казах, че е твърде много е да се изисква от 9 месечно бебе да се съобразява с възрастните, а не обратното. Къде със скандал, къде не, към 10.30 беба най-накрая беше в леглото. На другия ден беше планирано неговите родили и брат му да ходя във въпросното село, а аз и снаха му да останем в хотела с трите деца. Само, че аз се разболях. Трябваха ми и лекарства. Ясно е че не бях смъртно болна и че ще ми мине. Но знаете как е с грипа - всичко те боли и едва се влачиш. Искаше ми се да свия на кълбо и да не мръдна - болеше ме глава, гърло, корем. Но някой трябва да се грижи за бебе. Снаха му се държа много човешки, помагаше с количката, опита се да държи 80% от времето големите деца при себе си, ама на мен и само с бебе ми идваше нагорно. Освен това нужните неща от аптеката щяха да ми ги набавят от близкия град и да ми ги донесат като се върнат. Тръгнаха сутринта - не много рано, за да си дойдат на време. Сега, пак повтарям, така беше планирано, човекът не си беше ходил в родното място от години. Но все пак като мина 6 вечерта не издържах и звъннах да питам дали си идват - исках просто някой да вземе бебе за половин час, а аз да си легна. Но не би, и затова че съм звъннала също имаше скандал. Нова вечеря, отново втъре, с жива музика. бебе се хващаше за ушите. Дефакто и двете вечери аз я извеждах навън и стояхме сами, за да може тя да диша чист въздух и да не и шумно. Сега още една дреболия: на вечерята като ни взеха поръчката, но другти им донесоха, на мен доста по-късно. Това не попречи на никого да започне да се храни, без дори да забележи, че аз съм още на празни ясли. Нейсе. 15 минути след като седнахме брат му стана и си тръгна, не му било добре. Това, видиш ли, никой не отчете като неучтиво. На другия ден трябваше да ходим да разгледаме тракийски разкопки наблизо. Пак трябваше да станем в ранен час за закуска, за да се тръгне на време. Притеснен, че сме си успали мъжътми вдигна големия си син и го изпрати да "ходи веднага при другите долу". Малкият се върна, защото още никой не беше благоволил разбира се да се излюпи. Втора вметка - аз съм ходила на въпросните разкопки преди години още като ги почнаха, но не съм ги виждала в пълен обем. Тъй като до там стига по козя пътека, количката е изключена, носенето на бебе на ръце също. Така, че без някой да ни пита дори, всички се врътнаха и тръгнаха нагоре, а ние с бебе останахме сами на паркинга ( на който освен тръгващи и пристигащи коли няма нищо друго!!) яде, сменяхме памперси, на нея и писна в колата, разхождахме се наоколо, доколкото беше възможно. останалите (включително и баща й) обаче явно считаха, че имат цялото време на света и се върнаха след 2 часа ( за сведение до разкопките се стига за 15 минути и се слиза за около 10, проверих лично, разглеждането според мен отнема не повече от 1/2 час). Дойдоха весели, мотайки се бавно по склона, нямат бърза работа хората. какво сме правили питат. (итересно какво може да се прави на едни паркинг по средата на нищото, където няма нито дърво, нито нищо, само чичето, което събира парите). Казах, че сега аз ще се кача. Бяха супер изненадани всички. Като слязох( след точно половин час), бяха си заминали без да се сбогуват. Долу беше само нашата кола. На леката ми изненада беше отговорено, че видиш ли на хората им било омръзнало да гледат моята намръщена физиономия тия два дни и той им бил казал да си тръгват. Аз и бебе можем да чакаме 2 часа, те половин - не.
Втора проява на параноя: За три дни заедно баба и дядото на моето дете не го взеха при себе си дори за 15 минути - радваха му се за по 10 минути, когато се събирахме да ядем (и то така както аз бих обърнала внимание на нечие чуждо бебе). За сведение от раждането й са я виждали веднъж като се роди и преди 3 месеца, като минахме на път за морето. Големия си внук го виждат на всеки голям празник и за 1 месец през лятото, но въпреки това му отделят доста повече внимание. Сега като го пиша, дори на мен ми звучи невероятно да правят разлика на това основание, но единствената съществена разлика между дъщеря ми и и сина на мъжа ми е в майката и че той е роден в брак (несъществуващ към днешна дата), а тя не. Честно, не мога да повярвам, че това е причината, но как да си го обясня.
В заключение това бяха три доста гадни дни за съжаление, през които аз и детето ми се чувствахме като някакъв неприятен свърхбагаж.
а как ги виждате вие нещата? аз, че съм луда, луда съм, ама чак пък толкова ли?
Сори да дългия пост.
|
"Роднински" неволи
