Ми да ти разправям нещото, което сигурно ми повлия.
Тази седмица случайно попадам в една голяма компания. Хора с различен семеен статус.Темите ясно, че взеха да се въртят накрая около различните отношения. Две омъжени каки взеха да проповядват и едва ли не библий ще раздават. Ама грам тактичност няма, че може да не си от тяхната „вяра”. Другите смачкани в ъгъла и направо се виждаха вече в деветият кръг на „ада”. Абе никой не смее да се обади – ни мъжко, ни женско. Пък виждам, че не им е кеф на хората, да ги наставляват.

Слушах, слушах, щото нали съм непозната, как се изказват от висотата на своето стабилно положение и по-едно време оголих зъби през усмивка. За момента мислех, че няма друг начин...то не се диша. Не можех повече, защото взеха да бият и по самочуствието на хората. Да видиш, какъв сарказъм от най просташки тип.

Обаче жениците.... смачках ги, смачках ги ти казвам. То не че и някой тръгна в тяхна защита де. Не знам защо ми трябваше, що не ги оставих да се изживяват. Ни ще ги видя, ни ще ги чуя повече, че и място да си отварям. Аз съм си същата, но те не са....гарантирано. Библиите вече ще ги няма.

Обаче сега си викам аз добро, или зло направих, защото си беше лошотия от моя страна. Вместо те да мачкат, аз ги смачках. А можех по-леко да им обясня, можех просто да стана и да си тръгна. В действителност, лично на мен ми беше безразлично, какво впечатление оставям. Пък техните проповеди ги знам наизуст, нали ти е ясно, колко вече ми въздействат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите