О, да...естествено..
Колко време да се постарая да не пропадне?
Знаеш ли..сигурна съм,че съм се постарала да не пропадне повече години отколкото твоя изобщо съществува...
И..още..за да не ти пропадне брака, е нужно двама човека да се стараят..Ама не като вече е пропаднал..ами..доста преди това..
И..ако единия е склонен да позва услугите на психотерапевт, а другия не е..това..също не може да доведе до реални "ползи" от подобни услуги..
Пък..вероятността и двамата съпрузи да оценяват,че имат проблем, да са склонни да си гопризнаят и да решат да се борят за решаването му..никак не е голяма..
Само да вмтна,че ако изобщо и двамата осъзнаят навреме,че имат проблем..това е наполовина решен проблем..
Обаче..обикновенно единия го научава в последствие и..винаги е като ударен с мокър парцал..
Защото..твърде често този един е бил твърде зает със себе си или други важни дела за да не чуе,види или разбере показването на проблемите, докато са решими..
Та..да добавя,че това не е обобщение, а си е личен опит.. и..аз както се разбра съм в ония другите 10% (може и по-малко да са), та.. няма как да очаквам да ми вярва някой, ч ене страдам от мания за величие и не се опитвам да прехвърлям вина от своята на другия, ами..даже твърде много вина поемам и..няма проблем да съм изцяло виновна..
Ама..това не променя факта,че понякога не е възможно да залепиш..
Пък..където има човешки души..все ще има и наранени..
Ние хората имаме удивителната способност да нараняваме..и то най-обичаните си същества...(просто защото другите и да искаме не можем, тъй като не им пука за нас)