Е..моята история е много различна от твоята..
Ние и двамата сме били женени..и двамата имаме деца..
Аз имах нужда от помощ, когато останах сама и бях много зле и новия ми мъж не просто ми помогна, а направи много за мен, за спокойствието ми и за здравия ми разум..
При вас..нещата са съвсем чисти..
И..нищо от това не е дори подобно..( и това е прекрасно)
Та..ако питаш сега, след като вече сме заедно какво ме кара да се усмихвам..

- получавам СМС-и с мили съдържания и макар и не не всеки ден, понякога по няколко..
- разказва ми за нещата, които са се случили през деня..с него.
- обсъждаме заедно важни за него неща и виждам,че се вслушва в моите преценки дори за неща, които касаят фирмата му, а не само него лично..
- не се притеснява да споделя за проблемите с децата си, роднините си и винаги се опитва да помогне да разрешим моите..РАзбира се, не се натрапва..
- сутрин ми разказва сънищата си.. Понякога ми приготвя закуска. Взима малкия в другата стая, за да мога да поспя малко повече, преди да тръгне на работа
- Когато не живеехме заедно, често обядвахме заедно в обедната почивка, сега понякога също
- Почти всеки уикенд ходим някъде извън София. Понякога е с преспиване, а понякога просто разходка из Витоша , Панчарево, и всякакви други близки и по-далечни места..
- Поущрява ме в нещата в които не съм особено уверена..(или по-скоро в които не бях..)
- Всхьжс запазва невероятно спокойствие..Особено в критични ситуации , това е много ценно..
- Обича да ме прегръща
- НЯма проблем да ми донесе чаша вода, ако го помоля, дори да прави нещо друго в момента..
- Горедее се с мен
- Познавам всичките му приятели и колеги
- Щедър е
- Не е дребнав
.. Понякога мрънка за несъществени неща, което ме дразни (но..ти май не си подобен тип..)
...
..
Ох..ами..много са нещата, които мога да напиша, но..не знам какво точно би било полезно за теб...
Основното е,че се чувствам спокойна около него. Създава някаква топлота. И не се налага да се правя на нещо, коеот не съм..
Аз..още се боря с максимализма си.. До скоро към мен имаха много и непрекъснати изисквания, и се улавям понякога, че ми минават едни мисли.. да го усъвършенствам..., чак си се дразня..