рождения ден на сина ми...
Отиваме на обяд у майка ми, за да го поздрави. На обяд означава, че съм готвила цяла сутрин, натикала съм яденето по кутии и буркани, попътно сме купили десерт и сокче и с раници на гръб се влачим натам... Аз съм с кръвно 190/100 два дена предварително, предвкусвайки удоволствието от срещата. По пътя пухтя и давам акъл на сина ми да не се изненадва на никакъв подарък, да приеме с усмивка и благодарност каквото му е избрала, щото жената не излиза и вече не е съвсем наред...бла, бла, бла...
Така...
Пристигаме и я заварваме необичайно сияйна - обикновено е градоносен облак. Налита тя да го прегръща и целува - нормално, баба му е. И с един царствен жест му посочва нещо - това го виждам с периферното си зрение, докато слагам масата. След което чувам само едно "хлъц"... Обръщам се и какво да видя - един огромен и изключително грозен, от неизвестен материал, но с претенции за персийски, в най-смъртноомразните ни цветове бежово и кафяво КИЛИМ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите