|
Аз подкрепям Джейми в мнението му, проблемът ти е в очакванията.
Ти сам казваш, че обичаш да помагаш, помощта ти за другите те удовлетворява за момента, но след това ти очакваш някой да ти върне това което си дал, по някакъв удовлетворителен за теб начин.Това вече не става и е почти невъзможно да стане.Имал си чувства, дал си, нямаш гаранция, че ще ти отвърнат, защото човекът насреща ти може да ти отговори в първия момент, но после да разбере, че няма чувства, а не можеш да бъдеш вечно благодарен за неща, които ти дават, особено ако не ги желаеш вече.Затова хората казват, направи добро и го хвърли в морето.Прави каквото усещаш вътрешно, че е добре да направиш, и ако нямаш някакви големи очаквания, няма и да имаш големи разочарования.Доброто може да ти се върне, но не оттам, където си го дал, а може и да не ти се върне в този прекия смисъл, достатъчно е, че ще живееш в мир със себе си и според своите правила
Има и нещо друго, всяко нещо, което се чувства като задължение, в един момент започва да ни отегчава, дори много да сме го обичали.Ненапразно сме толкова хора в този клуб, а много от нас са започнали семейния си живот с любов.Не е въпрос мъж ли си или жена, повечето не обичат някой да ги принуждава за нещо, а прекомерното даване от едната страна винаги може да се обърне в някакъв тип принуждаване и загуба на свободата на дарената страна.Затова и даването трябва да е с мярка.
|