Да отговоря на Мирор и на другите, които ме анализираха, за което мога да им благодаря.

Да опитвам се да правя добро, не за да искам нещо, а защото ми е добре и се чувствам пълноценен, когато момагам. Не го правя само с партньор, а като цяло.
И не става дума за натякване, а за това, че отначало се радват на това добро, но после го приемат за даденост, дори се стига до налудничеви ситуации, в които това добро се използва срещу мен и се правят какви ли не асоциации с него.
След което жените губят тръпката и започват да търсят емоции по друг начин. Аз знам че съм си такъв, че трудно бих се променил, от което излиза май, както казаха някои, че просто не съм намерил човека.
Аз усещам че имам друг проблем.Усещам момента, в който те охладняват, започват да се отдръпват. В този момент, аз се чуствам обиден и дсота наранен, като гледам на проблема на части, на дадена ситуация и от там тръгват караниците. Може би е доста по правилно, просто да си заявя позицията в този момент. Незнам сложно е.