Мисля, че по принцип проблема на браковете е в очакванията, които имаш към другия. Винаги съм давала простия пример с мои съседи мъж и жена съквартиранти, нямащи връзка по между си,освен споделянето на общ дом, които живеят така вече от няколко години. Чистят, грижат се за жилището,понякога и пазаруват съвместно, пият ракия когато са на кеф, споделят си ежедневните преживявания и битовизми и никога не съм ги виждала или поне тя, която ми е близка не се е оплаквала от съквартиранта си.И все съм се питала защо те могат да живеят в модел на смейство, а аз да не мога да го докарам така. И все ми е светвала лампата като се прибирам притеснена, че не съм наготвила или свършила нещо навреме, къде е проблема - именно в очакванията, които имаме към партньора и гадните социални модели дето си ги носим.Мъжът трябвало да прави това,жената еди си какво... А все си мисля, че двама души наистина могат да са доста дълго заедно и да не си омръзнат или пречат ако идеята за личното пространство и това,че никой не ти е длъжен,само защото се е подписал станат осъзнати каузи и начин на живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите