|
Тема |
Re: Какво ви накара да си тръгнете [re: kiki_monik] |
|
Автор |
*жeнa* (старо куче) |
|
Публикувано | 04.09.08 21:07 |
|
|
Бях свикнала да живея в мизерия, въпреки многото пари, които печелехме и двамата..
Бях свикнала да дава пари "назаем" на наши приятели, които поддържаха много висок стандарт на живот- купиха си и си обзаведоха чудесно жилище в престижен квартал, детето им ходеше в частно училище, непрекъснато правеха приеми в дома си...
Бях свикнала да живея с работохолик, който ставаше докато децата още спят и вече беше закъснял за работа и вечер се прибираше когато всички отдавна спяха...
Бях свиканла с единствения разговор, който години наред водехме:
"Какво ще вечеряме? Имам ли бяла риза за утре. И...какво толкова прави цял ден?...това последното беше едно от малкото показващи интерес към мен и това, което правя..
Бях свикнала дори децата да му пречат..да иска да ги изпрати при майка си, за да може да се наспи..(не,че някога са му пречели..)
Бях свикнала..да купува апартаменти на баща си...Дори предложих да купи семейния ни автомобил на майка си...
Бях свикнала да влача всичко и всички сама..Водех децата на училище, прибирах ги, пазарувах за магазините стока и..всичко на ръка..А той ходеше до работата си с колата..макар автобуса да спираше пред нас и пред офиса му...
Бях свикнала да съм виновна за родителите му..за всичко- от това,че им се обаждам редовно аз, а не той, до това,че съм им родила внуче момиче, а не момче..Или , че съпругът ми е винаги спретнат, изгладен и с костюм, а аз с торбите на гръб...
Бях свикнала да заспива пред телевизора и като го помоля да си легне и да загаси лампата, да ми отговори,че..."мисли"..
Бях свикнала да съм невидима..или поне част от мебелировката.. Дори си мечтаех да съм дистанционно...
...
..
..
Но..когато голямата стана 7-ми клас и започна голямото ходене по курсове.. А малкия беше почти бебе и се чудех на кого да гооставя и как да съчетая нейното взимане или връщане от курс (на другия край на града със смяна на 3 превозни средства, едното от които маршрутка..) с обедния сън ма малкия...А за малката дори не можех да я посрещна от училище, защото вечно пътувах в някой автобус с поне едно дете на ръце..или две чанти с багажи..... Та...когато започна това..и съпруга продължи с усмивка да ми обяснява, как моята шофьорска книжка, ще стои на трупчета...И отвреме на време, когато случайно се прибереше преди 23ч и решеше да проведем "разговор" ми зададеше любимия си въпрос: Какво толкова прави днес.."...Тогава ми дойде много..
Изведнъж се разбунтувах ..
Всичко ми дотежа..
И..вече просто не присъствах в семйството..
..
После..имаше един момент, в който съпругът реши да ме запознае с колегите с които ходеше в командировка, да ме заведе по хотелите, които е проектирал, дори предложи да работя във фирмата му...
Но..това вече нищо не означаваше за мен.. Бушона..или каквото беше онова, което ме крепеше през всичките години..беше изгърмяло..
И майка беше починала..и нямаше нито един възрастен, който да ме обича и любовта му да ми дава сила..и криле...
Чувствах се празна и неспособна да давам повече..
..
|
| |
|
|
|