Не се получи, защото тя гледа негативно, защото е песимист. И не защото и липсва нещо, а просто защото е свикнала нещата да стават от самосебе си.
Защото не може да признава грешките си.
Защото предпочита да страда, да се самонавива ,че аз нищо не съм правил за нея, че съм бил лошия, както ми каза вчера, предпочита да е безкомпромисна и да изживее всичко това, вместо да положи усилия и да погледне позитивно. Това не е липса , а вид характер. Но си е неин проблем, мен ме е яд, защото съм сигурен,че с малко усилия от нейна страна,нещата ще са други.
А знаеш ли защо не са други ? Защото няма приятели и хора с които да споделя. Предпочита да е негативна, да таи в себе си, но не и да сподели с приятел, който да и каже, че такива кризи има във всяка връзка, че нещата и проблемите при хората , са неизбежни. И само и единствено ,вярата и позитивното, могат да те бутат напред. Това е живеца. ТЯ не го разбира това, ама пак казвам , не конкретно за мен а за всичко.
Преди сменяше работата, беше се отчаяла при втората последователно сменена работа. Беше в депресия. Бях постоянно до нея, непрекъснато и повтарях че човек се блъска на много места, но нищо не може да направи, като не зависи от него. Дадох и сила да продължи напред, да се бори. Тя го направи, бях много щастлив. Да , но това беше просто един момент, после пак потъна в негативизъм. Това е, боли ме да, знам че нещата никога няма да се върнат с този човек, просто защото тя не може, не че не иска.