Проблемът е цялостен и е както в мен, така и в нея. Познавам я, има много положителни страни и също толкова отрицателни. Не ми харесваше това, че след периода на влюбването, който беше уникален , тя се промени. Започна да гледа в мен само лошите неща, да се чуди какво не и харесва, а не какво и харесва.Не признаваше никакви грешки, само мен държеше отговорен. А най-много ме боли, че в трудни за мен моменти, не беше до мен. Държеше се като вчера, без да и пука, без да и дреме, просто ми казваше че това е положението, не можела да ми помогне, нищо че бяхме заедно. А аз, може да ме нарича всякакъв, може да си мисли каквото иска, но винаги, когато е имала проблем, съм бил до нея. ВИНАГИ. Когато сменяше работта и беше загубила надежда, когато имаше здравни проблеми, когато се чустваше нестабилна, винаги и никога не съм натяквал за това, просто трябваше да го направя.
А тя, дори в този момент, когато направо не си здържам сълзите, нищо че съм мъж, когато съм сам повече от всякога, няма никой покрай мен, тя пак го направи, без капка човещина.Приема нещата като манипулация, като игра, като борба за надмощие, като всичко друго, но не и като човещина. Клошар да я помоли за отношение, ще му го даде, ще бъде доста по здържана и по-малко рязка. Но уви, явно това съм заслужил според нея. Не знам дали ще ми мине бързо, незнам кога ще се съвзема, факт е, че в момента съм тотално разпилян, не мога да спя, да ям, да се смея , да виждам, е ако това е егоизъм и простотия, нека е така.
Съжалявам за написаното ,знам че за един мъж и то не на 20 това е смешно и жалко, но това е положението. Проблемът, както каза тя, си е мой и е права.