Според мен е време да спреш. Наистина. Влезеш ли във водовъртежа на самосъжалението, трябва вече да спасяваш себе си.
Добре! С това самоунижение пред нея, вече си стигнал дъното. От тук нататък няма накъде, освен да започнеш да се съвземаш. Стъпка по стъпка.
Първо за малко ще се намразиш, че си го направил, но бъди сигурен, че всеки е бил в някакъв момент на твое място. Човешко е.

Съвземи се, пък тогава ще я смяташ. Току виж се усетиш, че си се вкопчил в идеята, а не че толкова искаш да си с нея.

Успех!

Carpe diem! Volente deo!