Опитах, не се получи. В момента съм разбит, смазан, загубен. Ще се оправя, нямам избор, но е тежко, знаех че ще се опаря, но бях длъжен да пробвам.

Днес направих много неща, сутринта направих нещо, с което исках да и покажа че искам да се оправят нещата. Изненадах я, така да се каже.
Вечерта и звъннах, беше ми тежко , исках да я видя за едно кафе, тя отказа. Казах и ,че не искам нищо друго, само да я видя за последно. Отказа, обвини ме че я манипулирам,че искам да стане мойто,че съм егоист.Аз само дето не се разплаках по телефона, да не е мъжко, но беше истинско.Казах и че ми е зле, че съм сам, че в момента няма никой покрай мен, нито роднини, нито близки, просто съм сам, исках да я видя, тя пак беше непреклонна, каза , че не можела, не искала да ми даде обяснение защо, просто не иска.
Тъй като виждам какво става, аз и обещах,заклех се, че няма никога повече да я потърся, не за да и е гадно, направих го заради мен, дано си събера парченцата скоро.