Алиса, явно не си се сблъсквала с подобен проблем. Няма как да не се спечеш, повярвай ми, няма много смешна и весела страна в цялата тази история...особена ако е на твоя гръб. В България е доста разтегливо понятието "пийва си" и кое е нормалното и кое не. За някои хора е обичайно и нормално да се напиват и тъжното, че нашата култура подкрепя подобни състояния. Съжалявам, обаче аз вярвам че човек може да се весели, да се чувства добре и без да пие алкохол (в случая не говорим за количеството) и ако не го може това освен по този начин, явно има сериозен проблем за решаване, който никой друг не може да му го реши освен самия той.
Имам баща и близки, които всяка вечер пийват една чаша ракийка или бира, понякога повече. Но това е в границите на нормалното, на общоприетото, нали. Тук се съгласяваме предполагам всички. В случая става въпрос за различно нещо, нямам полза да си измислям, става въпрос за специално отношение, за нужда от алкохол.
А пък тези истории, че аз ходя и набивам в канчето му как не трябва да пие, мрънкам на горкия човечец за симпатичния му порок, и че аз съм причината
за неговото пиене, извинете. Нека всеки сам си поема отговорноста за това какво прави. Аз като съм нещастна, не му казвам ами нещастна съм защото ти не ме правиш щастлива, и ти си виновен. Търся, ровичкам в себе си, и се старая да се направя щастлива, така както аз го разбирам . Та така де