че не успях да помогна на себе си..
На теория всичко разбирам и ми е ясно..и..като ме слуша човек какви съвети давам..ще рече, че живота ми е приказка..
Той пак е приказка, ама...от тия..най-заплетените..дето до последно се питаш "Тая сега от добрите ли е или от лошите"..
..
Колко мъка има по този свят.. ама всичко опира до мъдростта...
..
Аз си мислех,че съм умна, но не бях мъдра.. Нямах никакъв опит с хората.. Мислех,че всички са като мен.. А не бяха..
Прекалено много исках всичко да е идеално..и..то почти беше.. Само аз сизнаех,че не е .. А трябваше да показвам всяка липса когато още бяха малки липсите.. Аз бях мълчалива, търпелива, прощаваща, разбираща, оправдаваща.. Да ме пита човек защо..., като дори не беше нужно..
Изградих живота си .. общия ни живот на надеждата той да види и оцени и разбере..,че съм такава, каквато съм.. И..той го в виждал, разбирал и оценявал, но.. мислейки си,че това е най-нормалното и естественото нещо..Вярвайки,че му се полага и..., че всички винаги ще се държат така.. Бях заменила майка му..Грижех се за него и за децата..без да поискам никога, нищо за себе си...Какво ти заменила..Бях я надминала...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите