"От умора, от проблеми, от мълчание, от ежедневие... скачах нощно време със сърцебиене, не спях, мълчах или го заливах с думи, а той мълчеше!"

"Мълчах, докато не ми издържаха нервите и силите. После изпуснах парата и... това сложи чертата. Тръгна си. Мълчейки."

Миличка! Разкрещяла си се и с това си го прогонила. Вероятно и преди това ти се е случвало да му крещиш. А, мълчаливковците хич не обичат да им се крещи.

"...ту седя и се хващам как се отнасям в надежди, че ще разбере какво сме за него и ще си дойде..."

Той сам няма да се върне. Ако го поканиш на кафе дали ще се съгласи?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите