Анбра, закачам се тук, защото този пост е последен.
Като те чета, ми напомняш за моята майка и майка и. Не знам в какви отношения са били преди майка и (баба ми) да се разболее. Тоест - знам, не много добри. Майка ми винаги е била пренебрегвана, защото е "женско чедо", на нея не са гледали снизходително, а са изисквали, натоварвали, обвинявали. Така майка ми е израснала с поведение непрекъснато да се доказва, да се конкурира с брат си (да направи семейство, да има къща, да може да си купи кола и т.н.). Мисля, че даже имаше обида, че не са и осигурили това или онова, живяла е в мизерия, но въпреки това е успяла, не са я подкрепяли, но въпреки това е постигнала нещо и т.н. Но през годините спазваха някаква дистанция - виждаха се рядко - веднъж годишно, майка ми им помагаше с каквото може. Последните години преди да почине, обаче, баба ми я хвана склерозата, ходеше по комшийки, стоеше гладна, намерили я веднъж по комбинезон на полето. Майка ми се принуди да я вземе в града (където баба ми никога не беше живяла) да я гледа. Е, повярвай ми, настана ад и за двете. Дойде реме да си "изяснят" всички отношения през годините - кой на кого какви пари дал, кой какви земи взел, кой за кого се оженил, скарал, обидил и т.н. от сътворението на света. Аз не съм живяла с тях по това време, но ходих няколко пъти на гости и се бях ужасила. Всичко започва от една приказка - например - къде ми е кърпата, другата каже - изпрах ти я, бабата - скрила си ми я, всичко ми взехте, пенсията ми взимате, затова сега съм тук - да можете да ми взимате пенсията, едно време като ... и т.н. и т.н. Майка ми обаче влизаше в резонанс и почне и тя - да се оправдава, доказва правотата си и т.н. Това беше в светлите периоди на баба ми, имаше и периоди, в които пуска чешмата и забравя - направи наводнение, не ни познава - казва - кое е това момиче, излиза навън и звъни по вратите на хората да си говори и т.н. Казвах и на майка ми да я остави, няма смисъл да и доказва или показва нещо, но тя - не, та не - не можела да остави така обвиненията. Изкараха така 2 години преди баба ми да почине и беше истински ад и за двете.
Та мисълта ми беше - не може ли, Анбра, да не и се връзваш толкова. Не и обръщай внимание на приказките - спазвай си някаква стратегия и си действай по нея - например - отиваш да и вземеш лекарства и да и напазаруваш. Не се отклонявай от това - тя като каже нещо - ти не и позволявай да продължава темата или разговора, отклонявай я леко и тактично, кажи и: Мамо, трябва да вървя, че трябва да мина през магазина/приятелка/работата/сина и т.н. за нещо да свърша. Не започвай разговор, който да продължи дълго - обсъдете сериал, времето, политиката, съседите, но без да засягате теми, които биха довели до нейните тиради. Не я оставяй тя да води разговора, лекичко я парирай или пък иди в другата стая, бързай да тръгнеш, говори за нещо, за което ТИ искаш - искай ТИ съвет или помощ или подкрепа. Иначе става въртележка. А и също - постъпвай както си сметнала за добре и не позволявай да ти вменяват вина - знаеш, че постъпваш правилно?! Ами тогава защо трябва да се терзаеш?! Знам колко е трудно, но не позволявай да те вкарва в нейната си схема. Ако видиш, че нещата излизат извън контрол и кажи: Мамо, трябва да бягам, радвам се че си добре, обичам те и ти желая хубав ден - и излизаш от стаята (къщата). Може би само първите пъти ще бъде трудно, после ще става все по-лесно да го прилагаш това. Аз така бих направила. В противен случай - чевствам се виновна и че са ме въвлекли в някакъв такъв разговор(монолог), обвинили за нещо, но също и ако аз се наложа и докажа, че съм права - отсрещния човек пък изпада в ярост или още повече ме напада за това и пак аз се чувствам виновна. Не позволявай да те манипулират. Постарай се да влезеш весела и да излезеш весела и си казвай, че ще направиш каквото трябва, но няма да позволиш да те манипулират или да те изкарат извън равновение. Успех ти желая! Може би всичко това става, защото си добра, отговорна и чувствителна! Повече твърдост, може би ти трябва! Или поне аз така ги виждам нещата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите