Чета за твоята майка - съжалявам, че си е отишла толкова млада, макар и винаги да е рано и ненавременно за всеки от близките ни. Предполагам, че ти я усещаш покрай себе си винаги. Защото от смъртта на баба минаха 32 години, но всичко свързано с нея ми е толкова отчетливо и близко, физически го усещам, дори аромата на дрехите и, когато ме прегръщаше, грапавината на ръцете и, тембъра на гласа и... Тя не беше хич лек характер, но беше открита и справедлива - казваше си всичко, което мисли, но не се налагаше никога, нямаше затаени лоши помисли - беше ясна и директна, имаше невероятно сочно чувство за хумор и много голямо сърце с много любов и отдаденост... Времето прекарано само с нея - 7 години - тя ме е гледала до развода на родителите ми и досега считам за най-щастливото в живота си. После всеки свободен миг тичах при нея и се зареждах с любовта и. Беше мъдър и изстрадал човек /на 32 години вдовица с три деца/, но това не я беше направило злобен черногледец - беше невероятно позитивна и имаше възхитителната способност да създава празнично настроение. Как бих искала да имам поне част от нейните човешки качества, поне малко да приличам на нея...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.