Re: Знаеш ли, / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Знаеш ли, като спомена своята баба, все едно спомена моята майка.
Не познавам друг човек, който да има толкова балг характер. Нямам никакъв спомен да съм била "възпитавана" от нея. Като дете дори понякога я обвинявах,че не се интересува достатъчно от мен (обръщаше внимание основно на брат ми). Чаккато се омъжих и стнаха майка започнах да разбирам какво е било. Имала ми е доверие. Знаела е,че ще се справя и без излишни съвети. НИКОГА не ми се е натрапвала. Сигурно за това толкова ми тежеше отношението на свекърва ми....
Майка се разбираше с всички. И ужасно много ми липсва откакто почина.
Почина на 57. Твърде млада. От рак. Много болезнено. Но не я чух до последно да се оплаква. До последно тя се опитваше да вдъхне сили на всички, които бяхме около нея и взаимно се "лъжехме",че ще се оправи , когато вече беше ясно,че няма шанс.
Много силен дух. Много голяма жажда за живот. Страхотна жена.
Имаше своята кариера и колегите й я уважаваха много, имаше своите приятели и на всички помагаше, всички роднини я обожаваха....
Бяхме приятелки от номента в който проумях,че всъщност тя винаги е гледала на мен като на зрял човек.. Споделяла е всичко с мен...
Единствения човек, който сякаш се озлобяваше от всичката любов, която тя разпръскваше беше баща ми. Той я ревнуваше напълно неоснователно от целия свят. Винаги съм се чудила защо не се е развела. Вероятно е въпрос на възпитание, а може би заради баба или заради нас - децата. Бих я подкрепила с три ръце, ако го беше направила, макар много от това, което съм сега да дължа на баща си.
Той е много подреден и умен човек. Но не умее да общува с ...възрастни и равнопоставени хора. С нас много се е занимавал като деца. Решавахме заедно логически задачи, четяхме, учеше ни да играем на шах и да се контролираме, д аумеем да губим.. Но никога да печелим.. Той си е роден песимист. Живота го е направил такъв. Винаги ми е било жал за него. Имала съм усещането,че аз съм родителя.
Трудно ми беше д аму рпстя,че когато мама се разболя, той се скри. Разбирам,че въпреки отношението, което демонстрираше към нея, той винаги я е обичал по някакъв си негов начин и винаги е разчита лна нея. За това, когато тя стана съвсем зле, го повиках. Обясних му,че когато почине, няма да може да си прости,че не е бил до нея.
Той ме разбра. Надявам се.
Сега, 10г след като я няма, нищо не е в състояние д аме накара да се чувствам у дома в родния си дом. баща ми го е превърнал почти в пещера. Въпреки,че е подреден човек, ....просто всичко е подредено..