Не, от дискомфорта и - поне аз предполагам, че го изпитва. А и от това, че аз не се оказвам на висотата на положението, когато е дошъл редът ми да се грижа за нея.
Тя много акъл не ръси - тя обвинява целия свят за всичко. Тя рови и дълбае в живота на внук си - нещо, което аз не си позволявам - пита, разпитва и се възмущава - отговорите ми не я задоволяват и ме обвинява, че крия нещо от нея - да, наистина не и казвам неща, които знам до каква логорея ще доведат. Тя непрекъснато прави някакви списъци със задачи, коя от коя по-безумна и излишна и след това стриктно следи да се изпълняват в реда, в който ги е поставила - това е като китайската капка - всеки ден, всеки път едно и също се пита... Тя се сърди, че не знаем защо хладилникът и тече, но отказва да пусне майстор вкъщи /някаква фобия от чужди хора/ - следва истерия - чакала ни била за да и кажем какво му е на хладилника, а ето, ние не се интересуваме от нейните проблеми.Тя говори с опиянение за уличните котки и когато след половинчасово примирено слушане все пак я прекъсваме защото ни се повдига, отново следва порой обиди, че сме безчовечни като останалия свят. Тя смята, че е центърът на света и всички трябва да обикаляме около нея - разбирай и чуждите хора, които са имали неблагоразумието да се приближат. Тя е вечно сърдита и недоволна, облива ни с толкова отрицателни емоции, че сме като пребити псета като си тръгнем. Веднъж поне да и беше харесало нещо, веднъж да беше благодарила за нещо - няма такъв случай. Опитва се да контролира живота ни, да го управлява и насочва по своите представи и като това естествено не става - отново са обиди и всякакви квалификации. Тя е невероятно агресивна вербално. Нетърпимо просто.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Редактирано от anbra на 17.07.08 06:35.