опитвам да обясня.
Всичко, което чета тук ми е до болка познато, защото в последните десет години ежедневно го мисля и премислям, така че за повечето неща съм се досетила сама. Но напредък няма.
Отзад напред - първо за това да и осигуря жена. Преди две години беше за пореден път в болница и я изписаха на легло - невъзможно сама да се справя. Взех я при мен вкъщи да я гледам, като синът ми и отстъпи стаята си, защото друга нямаме. /Съвпадна с кандидатстудентския му период/. Стоя три месеца и се изправи на крака, и напъна да си ходи. Нищо не можа да я задържи. Предложих и жена - яростно отказа и това беше повод за грандиозен скандал. Можела сама и не ЖЕЛАЕЛА ЧУЖД ЧОВЕК ВКЪЩИ. Тая параноя е дотам, че не мога дори да я накарам да приеме жена да и почисти - веднага започва истерия, държи се за сърцето, обръща очи, вдига кръвно и т.н. При положение, че е с 3 инфаркта зад гърба си не мога да преценя кога е наистина зле и кога ми играе театър. Не смея да рискувам.
Докато беше у нас, нейният апартамент се наводни с фекални води от съседите отгоре, дори падна стената между банята и кухнята. Наложи се грандиозен ремонт /Лира още ме занася

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите