Моето общуване с майка ми ме докарва до истерична криза - наревавам се и ми минава.
Тя има една много голяма способност да те вдигне високо и след това да те бутне лекичко от там и да те гледа как падаш.
Последен пример - до скоро живях в апартамента на баба ми - но родителите ми не ми позволяваха да правя промени, да обзавеждам или ремонтирам. Преди 2 г съседите отгоре ме наводниха и аз реших да използвам случая да направя основен ремонт. Няма да описвам какво стана само ще ви кажа, че резултата е че си купих ново жилище. Майка ми не го беше виждала до миналата събота и неделя. Най после дойде реагира страхотно /и аз искрено се радвах, че ме подкрепя/ казваше колко й харесва, колко е хубаво как се радва на успеха ми, тирадата приключи с думите "сега като е твое вече ще си го пазиш, а не като в стария апартамент". Побеснях, години наред търпях вехти мебели и дрехите ми стояха в кашони, защото не бях си стъпила на краката и не можех да си позволя дори квартира, а те не желаеха да живеем при тях. Не вземаха детето за да мога да работя, а си наемах гледачки. Сега ме обвиняват, че дъщеря ми не желае да ги посещава, защото според тях аз съм я настройвала.
Аз се ядосвам вътрешно, но обикновено си премълчавам за да не вдигна невероятен скандал.
Когато нямах пари - ме обвиняваха че не се справям, като имам пари - ме обвиняват че работя много и не ги дундуркам - станала съм била голямата работа.
Чудя се защо се държат така, дано не стана като тях - иначе съм им благодарна за това че са ме образовали, защото това е важно но и аз се боря със съвестта си и това ме подлудява.

Човекът е безкрайност в граници от смъртно тяло

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите