Освен чисто материалната страна с общото имущество и съответната му "справедлива" подялба евентуално след това, не виждам никаква друга полза от брака, макар че и тук в крайна сметка всичко се свежда до това кой ще си намери по-добър адвокат. Иначе никой закон не може да задължи един "баща" наистина да се изяви като такъв, а също и като съпруг, глава на семейство и т.н. и т.н. В това лично се убедих.

Според мен човек много по-добре може да гарантира интересите си, колкото и цинично да звучи (пу-пу! днес съм много лоша... и не само днес май) чрез едно съвместно съжителство, при което недвижимото имущество се купува на името и на двамата под формата на идеална съсобственост, общите деца се припознават от таткото при раждането им и всичко останало си е като в едно обикновено семейство.

А, забравих най-голямата полза от брака. Как щях да я пропусна само... Ами, ако не се сключи брак, нали ще се пропусне и цялата велика церемония в гражданското, където човек се чуди на сватба ли е или на погребение, като почнат да му говорят с онзи напевен изотвъден глас и почнат да се вадят носни кърпички да се бършат сълзи и сополи, па после същите тия кърпички да се размахват на хорото... А кой ще се прави после на маймуна в църквата, а? На кого ще му викат "горчиво, горчиво!" Ами баба Милка на кого ще каканиже по микрофона, че му подарява "два юрганя, четри пИшкира и едно ковьорче за чиливизура"... Голям пропуск, наистина!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите