Колко хубаво е написано от XXL. Мисля си тези неща денонощно. Тежи ми анистина, всичко което постигнахме, детето ни, общото ни имущество - всеки лев отиваше за нашето добро уж, сега когато синът ни е ученик, когато има голяма нужда от баща, от спокойствие, от подкрепа, се случва това. За мен винаги разводът е бил едно ненужно събитие, което накърнява много хора. Най-вече детето. Най-вече то ще страда от това, че родителите не са заедно. Емоциите ми сав повече, виждам това и мисля, как да ги оставя на заден план. Чудя се възможно ли е дасе изпари чувството на обич и уважение, което съм имала към партньора си, за времето, в което той се постарада е най-злъчен към мен, да си служи с обвинения, да ме напада. Но май нищо не останаот тези чувства, изпариха ли се що ли...