Щacтиe. не робувай на идеята за достойна раздяла.Опитай се вместо емоционално да гледаш на нещата, да изключиш чувствата и да се обърнеш изцяло към разума.\Знам, че в такъв момент е трудно, но емоциите ти не те водят на добро.Тук ти казаха, успокой се, хапченца мента, глог, валериан няма да ти навредят.Те са като една патерица, която ще ти трябва за кратко и после отново ще я изхвърлиш и ще си самата ти.Като не ще партньорът ти да е със сина ти и с теб, да си хваща пътя.Не ти е нужен човек, който гледа само навън и се чуди на кого да си изкара разочарованията.Няма смисъл от самообвинения, по -добре като ти се плаче, да си поплачеш, като се ядосаш, да си излееш свободно гнева и да се успокоиш.Приеми за сведение чисто статистически че вече почти половината от браковете се разпадат, просто си попаднала в тази половина.Ако почетеш повече тук, ще видиш данни, че в по напредналите от нас държави, процентът на разводите е вече към 75%, така че това което ти се случва е нещо нормално и трябва да го приемеш.Постарай се да защитиш максимално интересите на детето и твоите, всъщност за момента това трябва да ти е приоритет.Не става дума да се бориш за тенджери и тигани, а за нормална раздяла, запазваща максимално отношенията на баща и син, справедлива подялба на семейното имущество и ограничаване на щетите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите