Някой са дали иронично мнение на втория ми пост за енергийното изпиване на силите. Реших да споделя това тук, във форума, а не в съда. Просто се чувствам слаба, уморена и изнервена. Само това имах предвид. Старая се да бъда силна заради детето, то никога досега нищо не ме е попитало. В този разговор обаче преди всичко заради него и заради себе си разбира се искам да удържа силите си, искам да бъда достойна. През изминалите месеци, които бях в стрес, защото решението ми бе съобщено преди време, непрекъснато си мислех за предстоящите трудности, къде сгреших, аз ли наистина съм виновна за провала на брака. Обаче разбрах - няма смисъл от самообвинения...Нали така?