Пиша след година и половина. Все още сме заедно. Все още се лутаме "между ад и рай". Живота си тече и аз още нямам решение на проблема.

Значи още 18 месеца от твоя живот са пропилени...
За толкова време можеше поне да си дигнеш доходите така, че да си финансово самостоятелна един ден, след неминуемата раздяла...
А може би си го направила вече?


). Сега сме със "служебни" разговори и просто чакам удобния (за мен момент), за да си взема детето и да се махнем. Не, че не го правих, но не прецених момента и липсваше място, където да отидем. Просто чакам. Не ми пука (не искам да ми пука) за него! Мисля, че ще се справя някак! Мисля, че ще мога да успокоя детето! Мисля, мисля!

А защо мислиш толкова - действай вместо това... щото нали знаеш приказката за патката, която много мислила...
В каква посока уреждаш " мястото" за след раздялата? Роднини, квартира...?
Говори ли вече с адвокат?
Понеже това е първото, което трябва да направиш, ако вече си взела решение за развод.

П.С. Не мисли чак толкова много за " успокояването" на детето - то ще се успокои, щом види че и двамата продължавате да го обичате и да се грижите за него, макар и разделени. По-важно е да намериш дом за двама ви, достатъчно средства за издръжка и да му уредиш ново училище, ако трябва, за да се чувства то спокойно и да няма шокови промени в бита му...
Децата са по-приспобосиби от нас, възрастните към външните промените, стига вътрешно да се чувстват комортно...
Ако ти си спокойна - и то ще се успокои бързо! Говоря от опит...

Не искайте много, за да може да платите цената.

Редактирано от MamaNetty на 19.06.08 12:58.