Незнам, може би бях прекалено разумна през годините. Това помогна на човека до мен да ми се качи на главата и да иска да ме смачка. Емоционално и психически и физически, не е имало боища и алкохол, но нали знаете - енергийно като се изпие силата и от там нататък...нищо. До скоро се мятах в мисли, да гомоля ли, да се тръшкам ли, добре че не го направих. Сега като се поразмина с емоциите симисля, че трябва да удържа достойноството си. Решението не е мое все пак, въпреки че неразбории в съжителството имаше. И преди, и сегаще има в дебата, защото липсва хармония, липсва уважение от негова страна.