За 2 години не сме си казали една дума накриво с моя мъж. Не говоря за скарване, сърдене или спане в собствената половина. Не че е идеален, но кусурите му са съвместими със семейния живот. Той е невероятно привързан към нас с бебето. Много ми помага и много ме подкрепя. На практика, макар и с по-бавен темп, аз не съм престанала да работя, да се срещам с приятелки, да си изпълнявам обществените ангажименти и да кроя планове. Бебето расте някак неусетно без да ми тежи особено. Тежи ми само недоспиването. Майка ми обаче, така и не може да се примири, че нямаме официален брак.