щом непознати хорастават съквартиранти самопо финанасови причини и намират начин да живеят не в просто в едно жилище- дори в една стая и да не си пречат... едно дете е доста по-сериозна причина да го направят двама души, които имат грижата за него.
въпрос на организация, мене ако питаш, и ако не бях убедена че мога да заживеем така с мъжа ми и преди да се убедя- не посмях да забременея.
И да, случвало ми се е, даже не бих казала че е отминало - поживяхме си като съквартиранти, макар че не се стигна до любовници... засега. Седнахме и си поговорихме чисто организационно кое как. Уж се стабилизират нещата, макар че са на кантар, но това се случва изобщо само заради това че за никой от нас не е вариант да живее без децата и защото мъжа ми знае/говорили сме много отдавна още/ че за мен това е най-лошия вариант и никога няма да тръгна да го гоня, макар че проформа жилището е мое и от мен зависи. но мъжа ми е добър баща и немога да посегна на връзката им, защото Я ИМА.

не искам да идваш на мойта, искам да си в хармония съсъ себе си, живота сие твой в крайна сметка, коя съм аз да ти казвам кое е добре за тебе. аз за себе си искам да се окажа права напълно ми стига. ама аз съм некво изкопаемо да знаеш, не ставам за мостра никак.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите