...и, впоследствие, разведени (1, 2, 3 - 10 - 20 пъти...) толкова ли не могат да намерят влака, в който да се разположат нормално и възпитано, ами само скачат от от един на друг, от купе в купе, от седалка на седалка и...от скут на скут...Докато най - накрая от всичките седалки, скутове и влакове, останат точно толкова сами на старини, колкото и старите моми и старите ергени....
Ами бракуваните, които цял живот влачат ярема на един натрапен съвсместен живот, в който едно от най - приятните удоволствия в живота, каквото е сексът, се превръща в непоносимото задължение за нощен каторжнически труд...и, на старини проклинат деня, в който са закопали живота си по такъв начин и собствената си нерешителност да направят толкова непосилната стъпка към ключето, което отключва затворническата им килия...Дали те, тогава, завиждат на старите моми и старите ергени, за свободния им от ангажименти, условности и клишета живот...за свободата и за избора, който са имали...и за удоволствието, да имат до себе си поне една котка или едно куче, което да обичат и да ги радва, а не да е "тъпото говедо", с което си тровят взаимно живота и не могат да се гледат...и, дали не са тези дългите самотни нощи, в които, в пристъп на завист, са измислени всички половични приказки и изрази за "старите моми" и "старите ергени" и това, какъв голям провал е, ако не си събрал/а селото на кръчма да се покажеш, че и ти не си остал/а "по - назадЕ от другите моми и момци" и даже на твоя влак се е намерило кой да се натовари...при това - със законно издаден билет!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите