Обяснила съм многократно. Разбираме се добре с младежа, споделяме си. Не е съобщавал за такива колебания, докато не влезе в пубертета.
От някаква възраст, обаче, мнението на околните се оказва по-важно, особено когато са замесени и млади дами /вж поста на Марчела, много е права/.
Съвсем наясно съм, че простотията не е в моето /бивше/ семейство, а навън. Това е нещо, което той сам трябва да преодолее, нашите приказки и примери са били до време.
С баща му винаги ще му бъдем гръб, важното е той да се справи сам.
Пример за "нормалност" си има.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от KoтkaTa на 18.05.08 12:27.