Децата на възрастта на сина ти обикновенно не харесват родителите си, дори когато не са разведени. Не ги харесват "по принцип". Да недоволстват от родителското тяло е модел на поведение, на подръжание. Каквито й да са отношенията с бащата все младежът ще има критични забележки. Важното спроред мен е да му се обърне внимание, че никой на този свят няма да го обича така както майката и бащата, единствено тяхната подкрепа е безусловна. Що се отнася до "другите", които не разбират и злословят или коментират също е част от неизбежностите. Също много важен момент според мен е да се изисква от подрастващия да мисли със собствената си глава. Ако той има екзистенциални проблеми на възрастта решението трябва да намери в себе си, а не като се оглежда наоколо. Тук помага позитивизмът при коментара на всяко едно събитие или реплика. Ако твоят поглед върху ситуациите от ежедневие е по ведър младежката поза "не ви разбирам" бързо преминава. Но дори да го няма усилието от твоя страна пак ще премине. Само да не става нахален да обяснява собствените си проблеми, чрез вас. Това в прав текст трябва да му се каже и в подходяща обстановка. Тинейджърите са най-нахалните същества, нищо че ги обичаме. Много късмет ти пожелавам в тая битка с подрастващия.