Здравей,

Поздравления за подобно виждане на нещата!
Опитваме се да постигнем същото, но все още повечето предстои.Успяхме , все пак, да проведем разговор докрай/ без да се скараме / и това за пръв път от 24 г ни познанство. Явно някои неща са възможни едва след раздялата. Може би тогава гледаме един на друг като на човешки същества, а не като на своя принадлежност.
Същите показатели - различни характери, тежко съжителство, безкрайна ревност...вече наистина не помня, за мен е отминал етап. Гледам, че и той е по-спокоен сега, явно много е права Алиса, която веднъж призова да освободим половинките си от нас, виждайки ги, че се измъчват и губят човешкия си облик понякога, може би в страха си...Много ценен постинг беше,набил ми се е в ума... може би само тези, които са усетили по същия начин партньора си, са го разбрали...

Иначе, аз мисля, че след неуспеха си да живеем хармонично с някой, трябва да признаем своите си грешки, да си простим за тях и да продължим напред с чисто сърце, ненатоварено с вина, обида или омраза.
Все едно, всичко негативно/ ако допуснем да си го мислим/ е насочено и към нас самите. А кой би искал да си навреди?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите