Според мен децата трябва да се създават, когато и двамата ги искат. В случая не говорим за леко несъгласие от страна на съпруга, а за яростно отхвърляне на идеята. Не мисля, че "натрапването" на трето дете, ще допринесе към това да закърпите отношенията и да осигурите стабилност на семейството. Ясно е, че думите, които е казал, са обидни и болезнени. Мигът, в който и ти самата трябва да решиш "накъде в живота", е назрял. Това, което искрено ме впечатли, беше: "мразя теб, мразя и децата ти" (цитирам по памет). Този човек сякаш подсъзнателно се опитва да се алиенира от цялата ситуация. Защо толкова държиш да създадеш дете, чийто баща категорично отказва да го има? Нима мислиш, че детето ще расте щастливо, осъзнавайки, че родния му баща не го е искал?
Рисковете от втори аборт в рамките на 6 месеца ги знаеш и сама. Но все пак мисля, че по-скоро трябва да се ориентираш към стабилна и добре платена работа и евентуалното подсигуряване на насъщния на другите две деца, в случай, че баща им съвсем изтрещи. Не е задължително да има любовница, за да ви напусне - стига му по-слаба психика и осъзнаването на всички ангажименти, произтичащи от жена и две/три деца.

La donna e mobile