|
|
| Тема |
Re: Аз пък много искам [re: somebody] |
|
| Автор |
Finch! (Retry) |
|
| Публикувано | 16.05.08 16:33 |
|
|
|
За мен това са проблемите, които могат да доведат до моето участие в тяхната конфигурация и превантивно е по-добре да направя опит да ги избегна. Защото таткото е голяма паника. Изпада в ужас ако някой е болен. Синът беше до скоро на много строга диета и ако не е изрично казано, че може, то ми се звъни да се пита. Всичко останало си е техен проблем, който трябва сами да си разрешат. Детето е длъжно да пробва докъде може да стигне, тя трябва да намери подход, той трябва да покаже отношението си и към двете и се явява в ролята на арбитър. Ако детето сподели с мен нещо, ако имам съмнение за психологическото му състояние и въобще много са акотата, бих говорила с детето и/или с бащата, не с нея. Въобще с нея комуникация само ако се наложи от непреодолими обстоятелства, примерно на рожден ден, абитуриентски бал, сватба ... Другото е само да изиграем театър кой е по- по- най-... "Виж сега миличка, аз може да съм бившата, ама индиректно чрез детето аз ще съм винаги част от вас и ще определям някакви правила във Вашата къща, та съобразявай се с мен!" Грубо е, но както и да го обличаме в приказки си е факт, така ще се разбере и приеме.
| |
| |
|
|
|