|
Нямам никакво намерение да декларирам каквото и да е или да се обяснявам.
Просто се учудвам, защо мислиш, че съм метреса на бившия ти, като нито съм юристка, нито съм вдовица, нито съм дебела и грозна, хахаха!
Въпреки всичките ти обидни квалификации, пиша това, защото искрено ти съчувствам за детето ти, защото никой няма право да го тормози и елеминира от живота си. Съчувствам абсолютно на всеки, който е преживял това. И аз, като се развеждах, съм преживяла и полиции и съдии-изпълнители, а детето просто не искаше да ходи при баща си, беше изплашено. Но това е минало и отдавна сме надживели всякакви конфликти с бившия съпруг.
Та, относно личността ми с в грешка. Също и по въпроса на отношението ми към детето на приятеля ми. Прененциите ми бяха към мъжа, но не и към детето му.
Сега, в неделя, живот и здраве, ще се запознаем с детето, то е много симпатично хлапе на 10 години. Говорено е вече и с двете деца (моето и негово), всичките са съгласни. Малко се притеснявам, но никога не бих се държала зле с едно беззащитно дете.
Все още ме посещава понякога 14-годишно момиченце, дъщеря на една моя "бивша връзка", момичето си няма майка, понякога иска съвети и въпреки, че отдавна нямам отношиния с баща и, си я обичам.
Оказа се, че приятелят ми не ме е запознавал с родителите си, защото у тях от 15 години не е правен ремонт и тапетите били стари. Паднах от смях, честно ти казвам!
Пожелавам ти да си решиш проблемите по мирен начин и детето да не страда в никакъв случай!
|
Re: абе ти знаеш ли какво изобщо говориш [re: Roxana]
