Аз ще ги давам! И нямам нищо против това - мисля че е справедливо да е по равно. Но съм отчаяна от това че вече ги давам, а нищо за мен не се променя. Само се рови за още и още. И все се намира някаква причина той да не се изнесе от дома както беше уговорката и аз продължавам да се съобразявам с присъствието му, което е същността на проблема. И само дето съм поела още повече отговорности и пак не съм свободна. Прилича ми на експеримент в който се е очаквало аз да не се справя. Прилича ми на изнудване и не виждам края. Това е! И не искам да стана дребнава и злобна след като съм се опазила от това толкова време.