Замислих се дали да ти благодаря, заради обвинението в омраза.


Все пак ще ти благодаря, с пожеланието никога да не разбереш какво чувствам сега, и как искрено съм искала приятелство с тази жена, и как ми бе отговорено.


За всеки, който ме е чел и си спомня, аз се радвах и искрено се хвалех как всичко е идеално, и какво са спретнали зад гърба ми, използвайки наивността ми. Точно в този клуб съм разказвала най-много за убежденията си, и как вярвам, че възрастните трябва да се разбират заради децата си, и да поддържат приятелски отношения, и да си помагат.


Но на нея други неща са й били в главата, и това не е включвало да гледа детето на ебача си. Нейното е било ок, но моето дете е пречело, и е харчело пари, които тя е смятала за свои.



Така че..още се колебая дали да ти благодаря. На думи ще ти благодаря, но изпитвам известни реверви, поради негативното ти и обвинително отношение.


Благодаря ти,но с резерви, и не е много искрено, а от учтивост. Следващият път се опитай да не си пълна с толкова много съпротиви, и толкова негативна, особено когато става дума за страдание на дете в подобни отношения.