И аз съм за диалог, факт и опитвах какво ли не.


Стигна се до ситуация, в която аз трябваше да понасям унижения и отказ да се изплаща издръжка, и изнудване за пари от мен.


Стигна се дотам, да видя детето си смазано и съсипвано, и да слушам откровенията и описанията какво е трябвало да преживее. Бил е заплашван и държан в страх и подчинение, и е треперил нощем в леглото си, в ужас, че на следващата сутрин ще бъде изхвърлен на улицата и без багажа си даже.


След безумен скандал и участие на полицията, си го прибрах. Бащата ми го върна почти без дрешки и обувки. Нищо не му беше купувано, а съществуващото явно е било изхвърляно при леке или скъсване. Не знам причината, детето се прибра при мен с една найлонова торба от Билла, и вътре един чифт маратонки и малко дрешки, и почти без бельо.



Той още не иска да чуе за баща си, 3 месеца по-късно. Очаквах да прояви интерес и да забрави. Не иска да говори, след оня път, в който се разрева пред мен и описа с хълцане тормоза.


Аз ли съм натрупала омраза? Какво ще кажеш по повод тормоза над едно дете? Там как ще коментираш, колко омраза се е изляла върху детето ми в продължение на почти 6 месеца, преди да се разплаче пред мен и аз да осъзная какво чудовище имам срещу себе си?