Аз също никога не съм забранявала контакт на децата, но се получиха няколко различни варианта.
С първата му, след развода ни, като се запознахме, тя си въобрази, че съм й дала благословията си да си прави с тях каквото иска и да им нарежда какво ли не. Бившият си мълчеше като задник, с извинение. Разделиха се не заради мен, но заради нейния алкохолизъм. Това го отчитам като своя грешка. Трябваше първо да я опозная много добре, преди да изоставям децата на произвола.
С втората - бившият така беше нахълтал по някакво рошаво момиченце, че много дълго го държа официално в тайна - не че не се усещаше, но като дойде до децата да ходят при тях - стана мацана работа. Видях я само веднъж и само като чух как крещи и се разпорежда, че беше и почти на годините на големия ми син, ми беше ясно, че това дете ще играе ролята на злата мащеха от приказките. Не спрях децата, но им прочетох Снежанка и Хензел и Гретел, че ги бяха позабравили. Извадиха си изводите.
С третата още не съм се виждала, но не е изключено.
Така че то си е до човека. Понякога май трябва да се забраняват контактите. Аз лично не успях.