хехе
на нейната възраст съм улавял син ми страхотно тъжен

всички си имали гаджета, той-не!
всички това, всички онова
..........
бавно, спокойно и внимателно му разказвах за моите терзания на неговата възраст
и как тъпо и наивно съм вярвал на всяка тийн лъжа и съм се вътрел от тъжни мисли и прочие
дали ми е вярвал не знам, ама барем се кротваше и пак над книгите и компа
...
в къщи бръмчаха барем 6 компа от 92 година, тва ми е занаят за стинки от памти века
не съм го учил на ред програмиране, той сам от хлапе запука след камари фалове по мои програми за стинки, та аз се принудих да му отделя само негов комп с всичко около него, само да не бара моите работи, щото после ми изтичаха оченцата да възстановявам системи
ама не се сърдех вътрешно, даже се радвах, че му сече пипето
та тиквеника сега си чука с компове стинките, повече от баща си, бая повече
и се кефи с китарка и прочие супер девойки наоколо
хм
само дето все по-големи от него с годинки доста, ама и аз така почнах на времето и не се кося особено
хм
не се бъркай на хлапето, а само наблюдавай
всичко ще си дойде на мястото, ако хлапето е читаво и научено в къщи
остави й правото на личен избор
те виждат и не забравят, децата
всичко разбират и оценяват след време
послушай ме и няма да сбъркаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите