Свършваш нещо, за което все не ти остава време и умишлено или не си отлагал.
Аз го направих вчера.
Боже, благодаря ти за този откраднат ден!
Наследих от любимата си баба земи в Ломско село.Беше ми и мъчно и трудно да стигна до там.От двамата шофьори у дома, не аз, все са в невъзможмост. Там нямам къща, а само далечни братовчеди. Затова яхнах влакчето рано сутринта и се върнах вечерта с букет рози, салатки, яйчица от истински кокошки, свършена работа и заредена за нов живот. Телефонът ми е пълен със снимки на селски красоти и прелестите на Искърското дефиле. Ми то било много хубаво да пътуваш с влак. С един човечец си припомнихме от къде гледа дядо Йоцо, къде му е преместен паметника. Отбелязахме строителството на 2 нови Вец-а и една червена къщичка, построена от алпинисти и кацнала на Лъкатнишките скали.
Още в ушите ми се слива шумът на ту-туф , ту-туф и хор на безброй птички. А за уханието, не няма да говоря!.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите