|
Мира не ми дава този разговор днес. Не мога да заспя. Цялата се треса от нерви. Познаваме се от една година. Уж беше в началото само на приятелски начала, а после се увлякохме, особено аз. После той замина на гурбет в чужбина и оттогава се чуваме от време на време. Откакто замина ходя като болна. Липсва ми ужасно и с нетърпение чакам да замина и аз - изпращат ме от фирмата за една седмица в същата страна в същия град - да го видя за малко. Как само драпах аз да получа командировката, да знаете.
От две седмици не го бях чувала. Почудих се какво ли става. Сама вдигнах телефона днес да се обадя. Казвам му "как си какво правиш, да не си срещнал някоя друга - на шега , нали. А той отвръща честно и откровено"Да, казва, много е симпатична, ще те запозная като дойдеш". Изтръпнах значи. Какво да му кажа. Влюбил си се казвам, значи". "Е, отговаря ми той, аз толкоз лесно не се влюбвам". "А в мене влюбен ли си, питам." Той се прави на разсеян и сменя темата."Ела казва, ела, много ще се радвам да се видим. Кога пристигаш и къде да те чакам, ще си поговорим".
Знам, че не съм първа младост, разведена съм с две деца. Той ерген на моите години, но все майтап си правеше, че му се щяло нещо по-младо, че по-му отивало. А аз си викам, смешки и аз съм млада (38) и всичко си ми е на мястото. Чаках децата да заспят, за да се наплача едно хубаво. А сега очи не мога да затворя. Мисля си, това е краят. Това беше то, последното ми влюбване в живота. Колебая се дали да му се обадя повече някога дали да ходя да се виждаме. Чувствам се предадена завинаги.
|
Цяла се треса
