Не смятам, че заплахите помагат. Многократно къде по-меко, къде директно съм му казвала, че дори и секс да няам, то ласките и вниманието за мен имат значение. Тогава, той просто става много красноречив и с думи за малко потушава нещата. Лошото е, че в началото се приспивах от думите. По-късно дори и той самият видя, че си нанесох доста здравословни проблеми ( хормонални), дори лекарят му обясни, че за в тази вързраст липсата на секс, при положение, че аз го желая на мен ми действа доста зле. Тогава той само каза, че съжалявал, но просто неможел да ми помогне. Но не реши да промени нищо друго освен от време на време, няколко лщбезни и свръх възвишени слова. Та тогава аз съвсем издивявам, смятам това за подигравка. И ето ме сега просто искам всичко да свърши. Не мисля, че ако двам души сикат да бъдат заедно, няма да намерят начина! Не сме на по 20г, та да не знаем как, а сме на по 35, 40г. Мисля, че раговорите само ще продължат агонията, а и се наслушах на упреци!