|
|
| Тема |
 "Твоята нелюбов я уби" |
|
| Автор |
MaмaMъpмopaнa (Котарана) |
|
| Публикувано | 19.04.08 21:05 |
|
|
|
Простете невежеството ми, но няма да се сетя от кой филм беше тази реплика, но някак ми е заседнала и ми изниква в определни моменти в главата. Та филма беше за прабългарите и ако не греша, беше отправена от бащата на току що починалата млада съпруга на един от героите. Този филм съм го гледала преди сто години и почти нищо не помня от него, да не говорим, че по онова време едва ли ми е идвало на ум да размишлявам по темата за влиянието на любовта или нейната липса върху живота на човек.
И все пак ...
Вярно, че това твърдение е в пълно противоречие с така горещо проповядваната напоследък самодостатъчност. Но в същото време не ме спира да ме човърка мисълта, че има нещо вярно.
ОК, знам че сега ще ми обяснявате пак колко много по-зле може да бъде положението. Но не става дума за това. А за това, че би могло да е по-добре. Просто понякога сами си го правим това по-зле. С решенията си да спуснем защитната обвивка, да не допуснем никого, да не би случайно да вземат, че да ни наранят.
Гадното е, че така както си го пиша това, така напълно осъзнавам как пак е почнала да ми се втърдява черупката. И проклетата самодостатъчност все повече се настанява в живота ми. И все по-често си казвам колко ми е добре, че имам да се занимавам и да се грижа само за себе си и детето. Абе не е на добре тая работа
| |
| |
| 
|
|
