Тази тема вече е друга, поставена по този начин.))
Наказвам, като го изпращам в стаята му, след малко идва обратно, за да ми каже защо мисли, че е наказан, да съм сигурна, че няма недоразумения, гушкаме се, извиняваме се (често пъти един на друг) и приключваме с въпроса.
Понеже ползваш моя пример със супата-да, предпочитам да го шляпна и да го оставя на масата, за да обядва-все пак, защото отива в детски център, където няма да има нищо за ядене 4 часа, отколкото да го възпитам, като го махна от масата-той отиде гладен там, почне да мрънка, разстрои се и в един момент какво/защо и как е станало ще се забули от усещането, че не му е комфортно, че е гладен и нервен.
Понякога преценявам по-малката вреда. Наистина ли ти се струва странно, че "шляпането" по дупето инциденетно може да НЕ травмира никой, може да не направи родителят лош, а детето малтретирано? Може само да очертае една наистина крайна граница на детско поведение, защото хлапетата се пробват до къде може да стигнат.
Относно моите отношения със сина ни-смело заявявам, че са страхотни. А ако не го вярваш-Ноа си е живо доказателство, че имам нормално, обичливо и непсихирано дете.
Думи, думи и нищо повече
|