Винаги съм била мързелива и съм се движила по линията на най-малкото съпротивление. Хич не обичам да се напъвам излишно, след като нещата и сами си се случват. Но друго си е да прочетеш оправдание за бездействието си, написано от други на хартия, доста преди теб.
И така...не се напрягайте излишно.
Имало природен "закон за най-малкото усилие"
С две думи, това е принцип за най-малкото действие и на несъпротивлението.
Във Ведическата наука това е известно, като принцип на пестене на усилия /енергия/ или "прави по-малко и постигай повече". Онова, което обикновено наричаме чудо, всъщност е проявление точно на този закон.
А когато се стремим към контрол над други хора, ние пилеем енергия.
Когато търсим одобрението на другите, ние също изразходваме енергия.
Вниманието ни към вътрешното его, консумира най много от нея.
Законът има три компонента:
Първият компонент е приемането.
Да приемаме нещата, такива, каквито са, а не такива, каквито искаме да бъдат.
Когато сме разстроени от даден човек или ситуация, трябва да си спомним, че не реагираме на човека или ситуацията, а на своите чуства спрямо тях. Това са наши чуства и за тях друг няма вина.
Вторият компонент е отговорността.
Отговорността е да не обвиняваме друг за своето положение, включително
и себе си. Зад всички събития има скрит смисъл и този скрит смисъл служи за нашата еволюция.
Третият компонент е непротивенето.
Това означава да отхвърлимнеобходимостта да убеждаваме другите в нашата
правота.
Когато заемем отбранителна позиция, когато обвиняваме другите, не приемаме момента, не се примиряваме с него, животът ни среща съпротивление. Когато насилваме ситуацията, съпротивлението се увеличава.
А нямаме ли становище, което да защитаваме, ние не позволяваме да се
зароди спор. Престанем ли да се борим и съпротивляваме, ние няма да хабим сили и енергия, а ще изживяваме настоящето с пълна сила.
Защото нали е казано...."Тhe present is a present!"
Carpe diem! Volente deo!
|