|
Ех, Анбра, както винаги ранобудна или изобщо не лягала. Засрамих се
По темата за празника, наистина да ни е честит на всички, които се чувстваме българи и по някакъв начин свързани с тази страна, получили нещо от нея, нейни деца. Като една съща майка и тя много болка преглъща от децата си, но продължава да ги обича. И нека не бъркаме България с политиците, с управниците, с всяка простотия които и ние правим в ежедневието си. Това не е България. България е онова което чувстваме в сърцето си, когато кажем някъде навън "Аз съм българин". Тръпката, която минава през нас, когато все пак излезем от мръсния град /който сами сме си направили такъв/ и се изкачим някъде в планината и погледнем към хоризонта. Чувството когато стоиш на брега на Дунав и гледаш към другия му бряг, знаейки, че си на самия край на това, което наричаш твоя родина и ти е мило за камъчетата по брега, за стените на Баба Вида, които стоят там от векове и помнят всичко онова, което така и не успя да запомниш в часовете по история. Но тази история е в кръвта ти, във вените си усещаш гордостта от това, че си малка частичка от този народ. Да, много се променихме, с днешна дата едва ли можем с чисто сърце да се гордеем с това, което сме в момента. Но гордостта на прародителите ни е жива, духът им е в нас и всекидневно сме заобиколени от доказателства за това. Ами огледайте се, нима не оцеляваме в едни абсурдни условия, нима не отглеждаме децата си в един полудял свят и се опитваме, често дори успешно, да ги направим хора отговорни и съзнателни. Вярно, ще трябва да се сменят няколко поколения, докато се изчисти горчилката и отчаянието на този период. Но нима българщината не е оцелявала от много по-трудни изпитания?
Отплеснах се, но само искам да кажа, че за мен винаги е било огромно удоволствие да кажа "Аз съм от България".
Честит празник, Българи!
|
Re: Честит празник! [re: anbra]
